В България има безброй възможности за професионална реализация… Ако имате и най-малки съмнения в това, продължете да четете нататък.

Много млади хора се завръщат в страната с убеденост, че тук е тяхното място за развитие. „Бъдете промяната, която искате да видите в родината ни. Да действаме, а не да чакаме! Сега сме във време на много динамична трансформация и всеки трябва да се научи да бъде адаптивен спрямо обстоятелствата. Всичко започва отвътре навън“ – това казва Емона Карагьозова. Тя стана основател и двигател на Клуба на младите дами в бизнеса и още в разгара на пандемията го превърна в притегателен център. Според нея хората трябва да свикнат да живеят в ритъма на непрестанната промяна и да намират начин да осъществяват мечтите си, вместо да търсят оправдания, за да ги отложат за по-добри дни. Предприемачът поема рискове и носи отговорност. Иска се смелост да не се огъне пред големите възможности, които понякога се дават, дори и когато той не се чувства готов да ги приеме.

Една лична история и гледна точка към „завръщането“ и ползите, които всеки носи чрез труда си:

Емона Карагьозова, председател на Клуб „Младите дами в бизнеса“:

Работете със страст, живейте с усмивка

С менторските си програми и подкрепа насърчаваме предприемаческата реализация на хора с идеи

Завърших Националната гимназия за древни езици и култури, където учихме много езици. Реших да се посветя на немския език и да замина за Германия. Причината? В онези години цялата среда отвсякъде ме облъчваше, че бъдеще за младите в България няма. Всички истории, които чувах, ме убеждаваха, че нашата страна не помага на младите. И си мислех, че в чужбина живееш без каквито и да е притеснения.

Заминеш ли

– целият ти живот се подрежда. Но… на свой гръб установих, че в чуждата държава завинаги оставаш чужд – както за местните хора, така и за себе си. И това не минава.

Приеха ме да уча психология в Хайделбергския университет. Още с пристигането си се сблъсках със суровата действителност. Не получих общежитие, тъй като българите сме последни в списъка на чакащите. Семестърът започваше и нямаше къде да живея. Обикалях с куфарите и от врата на врата търсех обяви, нуждаех се от подслон. В продължение на седмица всяка вечер спях при непознати. Това беше първият ми сблъсък с истинската реалност там. После намерих къща, в която в мизерни условия живееха и други студенти от различни националности. Така свалих розовите очила и осъзнах, че родината ни не е толкова лоша. Вярвах, че Германия предоставя извънземно образование в областта на психологията и медицината. Но когато видях, че върху слайдовете на презентациите на някои преподаватели пише 2005 г., а тогава беше вече 2016-а, си дадох сметка, че

желаното не е действително

Градът е малък и като чужденка не успях да си намеря работа. Всичко това ме подтисна и макар да учех психология, се срещнах очи в очи с депресията. Броях дните в календара, исках отново да съм в София. Взех си всички 16 изпита, но реших да се върна в България, за да докажа, че тук може да се успее. И това беше най-правилното ми решение.

В Германия е много по-трудно да създадеш свой бизнес. В моята професия се чака поне 10 години, след като си вложил целия си професионализъм, работейки за друг. А после трябва да се освободи място, за да създадеш своя практика. В България младите хора ценят личната и професионалната свобода. Затова много рано доста от тях стартират свой бизнес. Правят грешки и понякога фалират, но продължават напред.

Силният предприемачески дух

беше стимул за мен да създам Клуба на младите дами в бизнеса. В него са добре дошли всички, които имат стремеж към личностно развитие. Нашата цел е с менторски програми и подкрепа да насърчим предприемаческата реализация. Дамите получават знание как да стартират бизнес, и то без капитал, а в контактите и срещите всяка седмица обсъждат идеи и казуси. Някои направиха крачката и създадоха своя компания, има и такива, които предприеха съвместни начинания. Доста са случаите, в които млади дами се присъединяват не защото имат идея за конкретен бизнес, а защото искат да са във вдъхновяваща среда, която ги подтиква да се развиват.

Вътрешното ни проучване сочи, че 98% от участничките в Клуба са се завърнали от чужбина, след като са учили или работили там. Повечето от тях казват, че са отишли зад граница, за да видят как е там, да натрупат опит. Но всички те държат

да приложат наученото в България

Промяната, за която мнозина говорят, зависи от всички нас, в това число и от нашето поколение. Ако я чакаме наготово, това ще трае дълго. Ние, младите, трябва да сме двигателят.  Всички, дошли при нас, казват, че усещането за родно и мило ги тегли обратно в България. Животът тук е по-цветен и по-забавен, заедно правим най-различни събития. И заедно се развиваме. За една година Клубът привлече над 60 участнички. В Дамския клуб „Бизнес на високи токчета“, с който сме свързани, са над 1000 жени с успешна бизнес история и всяка от тях е готова да подкрепи абсолютно начинаещите. Вече имаме представителства в Букурещ и Виена, във Варна и Бургас.

Моето призвание е да съм в полза на другите. Ролята ми е да събирам хора и да осигурявам всичко онова, което им е нужно, за да разгърнат своя потенциал. На мен самата ми предстоят още четири години обучение за психотерапевт, като същевременно продължавам да работя за международна компания. Клубът остава моята най-голяма страст.

Източник:https://www.economic.bg/