Станимира Георгиева, управител на Шоколадова къща „Станимира“, се включи в конференцията, организирана от НАСО и НАСО Р на 27-28 юли с презентация „Силата на социалното предприемачество за въздействие и устойчива промяна на обществената среда“. Г-жа Георгиева представи дейността и екипа на Шоколадовата къща. Първите служители в шоколадовото ателие са от Дневен център „Светове” към фондация „Светът на Мария”. Целта е успешна интеграция на хората, изложени на риск от социално изключване. Ето каво спедели г-жа Георгиева по време на нейната презентация:
„Ние имаме наше собствено ателие за шоколад, правим шоколад, стартирахме 2015г.Моят професионален опит е предимно в бизнеса, повече от 20 години. По професия съм учителка по математика, но няколко години съм практикувала. Последните 14 години съм работила в международна корпорация, бях директор на човешки ресурси. Така се случи в моя живот, че шоколада се оказа моя съдба, от малка много обичах и сега може в джобовете ми да се намери остатъци от шоколад, станиолче… Имах шанс в живота си да уча и да получа образование, което искам. Получих един подарък преди години, да отида в Белгия и да дегустирам шоколад за три дни, сама, далеч от семейство, да правя каквото искам. Само да вървя из Белгия и да хапвам шоколад. Когато си вземах билет, за да планувам кога да пътувам, организаторите ми поискаха да изпратя дипломата си, което много ме учуди и почнах да пращам дипломи по математика, обучител, коуч ментор. Нищо не приемаха: – „пратете ни дипломата си, че работите с храна, че сте сладкар, хлебар, готвач… Казах им: „нито едно от тези“ и тогава разбрах, че това не е ваучер за разходка, а професионално обучение, не можах да отида, не можах да ям шоколад, но го направих след една година, когато минах друг курс, за да получа нужната диплома, която ми искаха и чак тогава отидох да дегустирам. След като написах седем домашни, взех четири изпита с отлични оценки и получих диплома за професионален шоколатиер. Имах наистина шанс в живота да се обуча с най-добрите в Света, да отида и в Северна Америка и продължавам да се уча. Тогава си дадох сметка, колко е важно да полагаме усилия във всички етапи на живота си.
Аз бях доста любопитна и наистина имах шанса, но това с шанса не е много сигурно за много от нас. Някои не са имали шанс, не са имали шанс откакто са се родили и тогава си обещах, че с всяко шоколадче, ако някой ден го направя като бизнес, ще искам по един или друг начин да давам шанс на някой, който има това огромно любопитство и желание като мен да работи, но не е имал шанс някъде другаде. Така стартира нашата шоколадова фабрика.
Само 30 грама шоколад на ден могат да подобрят настроението, какво по-хубаво от това. Да имам бизнес, който прави шоколад и всеки, който работи тук да бъде в добро настроение.
Бях на един семинар в Англия, където преди повече от 10 години за пръв път чух думата социално предприятие и ми показаха едно социално предприятие, което ремонтира велосипеди и ми казаха, че там работят хора от уязвими групи. Дадоха ни задача да разберем, кой от служителите в този магазин за колела е човек от уязвима група. Предварително ни казаха, че това са хора, които току що са излезли от затвора, които имат по-малък шанс да си намерят работа, защото СВ-то им е празно години наред или пише, че са извършили кражба, убивали и продавали дрога. Влязохме със страх в магазина и видяхме един човек с брада, татуировки:- сигурно е този, казаха: ‚, Не, не, този е един от създателите.‘‘ Видяхме един друг такъв с мръсни, скъсани дънки, сигурно е този: „ Не, този е съдружник.“ Видяхме трети човек, пак с подобен външен вид: „Не, този е ментор“ и единственият останал в магазина, беше човекът на касата, който беше изключително любезен към всички. Защо бяха гласували доверие на него, полюбопитствах защо и те казаха: ,,Само така той може да бъде отговорен, ако не се гласува на някой доверие, не може да бъде отговорен.“ И си казах, че първият назначен човек при нас, ще бъде излязъл от затвора. Това не проработи, не намерихме такъв, но за щастие имаше ,,Светът на Мария“, обърнахме се към тях: ,,Имаме решение за вашия проблем, какъв човек искате, какво да прави.“ Аз правя по цял ден шоколад, трябва да се чисти, да се мие и ако може нещо друго, добре дошло. Така получихме подкрепата от тях и в презентацията може да ви покажа какво е развитието…
Започнахме с един, в последствие станаха шест човека. Момичето което виждате най-напред с розовата блузка е Цвети. Цвети започна преди повече от две години в Шоколадовата фабрика, беше обучена да мие и да чисти. Продължаваме да получаваме подкрепа от Центъра, Миряна ни праща редовно трудов наставник, който подкрепя Цвети, не само в нейните дейности, но помага и на мен. Тъй като аз не знаех, че не трябва да й давам списък със задачи, не трябва да й казвам пет неща, които да направи, защото тя се обърква. Благодарение на това, мисля, че бих искала Цвети и след пенсия да работи при нас, тя казва същото.
Видяхте в клипчето незрящата Ралица с лилавия шал. Ралица дойде по препоръка от друга фондация, като беше казано, че тя би могла да ни помага за поддръжката на нашия сайт, говори английски, учила е в чужбина. Оказа се един ден, след като направи подобрения в сайта ни, че също има страхотно обоняние и така открихме, че тя може да направи рецепта за солен карамел много по-добре от мен, много по-добри вкусове има и може да каже, кога нещо е прегоряло или не, и реализацията на продукцията ни започна да скача. Благодарение наистина на чистотата, екпедитивността на Ралица, което пък ми даваше шанса аз да работя повече и с новите рецепти на Ралица.
Останалите хора, които виждате също са от така наречените уязвими групи, които пък получиха стимул и трима от тях вече започнаха работа на друго място, но продължават с голяма радост да идват, като доброволци при нас.
Това са едни от любимите ми цветове, които правим. Показвам ви част от нашата продукция която е екипна и отново, когато на тези хора им беше казвано: ,,Ти не можеш, не пипай, не прави.‘‘ В ТЕЛК-а на Ралица /незрящото момиче/ пишеше, че работата е вредна за нея, отне няколко месеца, не сме променили ТЕЛК-а, просто трудовата медицина даде друго становище, трябваше да променим работното време.
Стремим се продукцията ни да е във високия сегмент, луксозни шоколадови бонбони, използваме най-качествените белгийски и френски материали. За сега мога само да кажа, че наистина имаме ръст при пандемията. Да, пандемията оказа огромно влияние, защото имаме голяма част от корпоративният сектор, които са наши клиенти и сега те бяха затворили офисите си, но първото и основно нещо в стремежа на нашата фирма е продуктът и услугата да се купува заради самото качество на услугата, а не за това, че при нас работят хора от уязвими групи или хора с някакви различни способности.
Това си е просто наша мисия и е нещо, което да кажем е нашата добавена стойност.
Организираме корпоративни събития, тийм билдинги, също така Миряна виждате, също прави събития, декорации.
Започнахме с Ралица да провеждаме дегустация на тъмно. Какво означава това, опитайте се да си затворите очите за малко, първо как ще се почувствате, но това е начин, когато се опитва храна да се абстрахираме от действителността или от реалността около нас. Тогава откриваме повече обонянието си или други усещания, така че добавихме тази услуга в нашият бизнес, преди това не го правихме, защото никой от нас не знаеше да го прави.
В момента имаме заявки и за Коледа да правим това за големи компании. В най-голямо пространство сме го правили с около 150 души в някои компании в София. Не подчертавам излишно просто ви давам примери, за това какво различните възможности са направили в нашия бизнес.
Никъде не сме ограничавали нашите служители да не са част от това, което правим. Когато имаме изложения всички участват по някакъв начин. Да, научиха се и на касовия апарат да работят и да броят пари. Смятам, че давайки възможност да се включат в различни дейности, това обогатява и нашия бизнес, и наистина доказва, че и те могат да се развиват.
Това е Ралица, която не вижда, но оцветява, тези оцветени бонбони ги прави изцяло Ралица. Няма да влизам в подробности как, мога да ви разкажа друг път.
Преди около година Ралица беше наградена за иновативността си в хранително-вкусовата промишленост , не само, но и в начина, по които може да се прави шоколад.
По средата на снимката е момчето, което е първият ни служител, който дойде от Светът на Мария през 2016, да и той имаше в ТЕЛК-а си много изброени забранени неща. Тогава Миряна ми се скара, когато на втория месец му бях дала ключ от офиса. Но нямаше някакви проблеми с това, разбира се благодарение на ментора, с когото работехме като подкрепа от Фондацията. Нещата вървяха много добре, след седем месеца не само Венци чистеше, но научи и други способности, които му дадоха шанс за реализация по-нататък. Той се научи да прави трюфели, водеше някои курсове при нас, демонстрираше и придобиваше самочувствие, и вече работи на друго място.
Мария е нашата колежка, която беше самотна майка и сърдита на целия свят, шоколадът направи чудо и в нейния свят, вече не е самотна и има второ детенце. Това е големият й син, който е един от най-добрите продавачи, когато имаме изложения. Преди това той се срамуваше да каже, какво работи или не работи майка му, след което стана отличник, гордеейки се с работата на майка си.
Много телевизии идваха при нас, без да сме заплащали за това и разказваха за работата при нас. Мога да кажа, че това даде допълнително самочувствие на колегите да могат, да разкажат и да бъдат пример, защото ако ние правим някаква много малка промяна в живота на един, двама, трима души, ние сме малко предприятие. Когато те обаче след това, самите те са пример, може да бъде много по-широко влиянието за демонстрация, за това какво би могла работата да направи със съдбата на един човек. Те с радост разказват, как работим.
Отново се връщам на Цвети, която преди години ходеше на терапия с коне, но никога не е мислила, че ще влезе в националния отбор на спешъл олимпикс. Миналата година от Абу Даби тя се върна с три медала – бронзов, златен и сребърен. Обичаше много да разказва за това, тъй като в работата й има ред и дисциплина, затова и спечели медалите.
Продължаваме да работим и в основата, и принципа на нашата работа е, че може би не можем много големи неща да направим, но може да направим мънички неща с голяма любов.
Опитваме се без страх да вървим напред, всяко нещо което правим може да бъде полезно за всички нас и наистина се надявам на едно по-добро общество. Благодаря ви!“
