Оценявана на 33,1% от официалния БВП, сивата икономика в България е най-голямата в Европа гласи проучване, проведено от Департамента за икономически и научни политики и политики за качество на живот. Проучването е по искане на комисия от Европейския парламент. Докладът е подписан от професор Фридрих Шнайдер, един от най-значимите изследователи на това явление.
След България застават Хърватия (29,7%) и Румъния (19%), доста над останалите страни, чиито сиви икономики се равняват на под 23% от техния БВП.
Според анализа, ако след икономическата криза от 2008-2009 г. делът на неформалната икономика в европейските страни постоянно намаляваше, то през последните 3 години, в контекста на пандемията и войната в Украйна, той значително се е увеличил.
Според най-новите изследвания нивото на сивата икономика в България е намаляло от 2003 г., когато е било 35,9%, до 29,6% през 2017 г., гласи доклада, но през 2018 г. започва да нараства отново и достига 32,4% през 2021 г. и 33,1% през 2022 г.
Ако в Германия, Австрия и Дания данъчната тежест (пряка и непряка) е главната причина за сивата икономика, то в Румъния, Италия и Гърция факторите са високото ниво на независим труд, безработицата и отношението към данъците и към косвените данъци.
От първостепенно значение е да се разбере, че създаването на допълнителна стойност за официалната икономика може да се постигне преди всичко чрез официализиране на сивата икономика. Борбата със сивата икономика е по-ефективна, когато незаконните дейности се преместват от неофициалния в официалния сектор на икономиката, а не когато се премахват.
Липсата на доверие в държавните служители, лошото качество на законодателството за бизнеса, данъчната политика, както и държавната подкрепа за предприемачите, заедно с относително високите социални вноски, корупцията, политическата нестабилност, сравнително високото данъчно облагане и несигурността в регулаторните политики – допринася за растежа на сивата икономика.
Източник: Expert
