01.10.21 г.

Официално депозираният на 15-ти октомври 2021 г. български План за възстановяване и устойчивост (ПВУ) включва 46 реформи, които сходно на кореспондиращите им инвестиции, са в обхвата на четирите му стълба. Част от реформите вече са осъществени, а други такива са планирани за реализация до 2026 г. Прегледът им показва, че могат да се обособят в три основни групи, касаещи: изменения в съществуващото закнодателство; въвеждане на ново законодателство и разработване на стратегически документи (множество стратегии, карти и планове, 11 на брой само в сектор «здравеопазване»).

Целта на Националните планове за възстановяване и устойчивост е, чрез инвестиции насочени към реформи, да се смекчат икономическите и социалните последици от пандемията от Covid-19 и да се повишат устойчивостта, издръжливостта и подготвеността на европейските икономики и общества за предизвикателствата и възможностите на екологичния и цифровия преход.

Стълбовете на Плана са:

1.Стълб „Иновативна България“:

• Включва 4 реформи насочени към образованието и ученето през целия живот; научните изследвания, иновациите и технологиите и привличането на индустриални инвестиции, по -голямата част от които са изпълнени.
• Планирани за подготовка през 2022 г. и началото на 2023 г., са: нови Закони за професионалното образование и обучението и за научните изследвания и иновациите; нова нормативна рамка за насърчаване на заетостта; разработването на План за прилагането на Стратегическа рамка за развитие на образованието, обучението и ученето и Стратегия за ученето през целия живот.

2.Стълб „Зелена България“:

Планирани са 12 реформи в секторите „енергетика“, „биоразнообразие“ и „земеделие“. По-важните от тях, имащи отношение към дейността на общините, са свързани с:

• Създаването на Национален фонд за декарбонизация: към Фонда ще има подфондове за отпускане на кредити за въвеждането на мерки за енергийна ефективност в публичния сектор (за общински сграден фонд и улично осветление), за корпоративни клиенти и за жилищни сгради. Същият ще следва да заработи до края на 2024 г.;
• Изменение в Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) – планира се да влезе в сила от 30.09.2022 г., свързано ще е с: регламентиране на професионалното управление на етажната собственост; създаване възможност за учредяване на банкова сметка на етажната собственост – за средствата, събирани за управление и текуща поддръжка; улесняване кандидатстването за колективни кредити пред различни финансови институции и др.;
• Обслужване на едно гише: цели намаляване на административната тежест, съпровождаща процеса на обновяването на сградния фонд, както и подпомогне гражданите и бизнеса с информация, техническа помощ и съвети относно нормативни, технически и финансови въпроси, свързани с проектите им за повишаване на енергийната ефективност. Работна група ще изготви конкретни препоръки за рационализиране и намаляване на административните бариери по време на целия цикъл на проектите; идентифицира услугите, които ще се предлагат (дигитални/ физически); определи необходимите ресурси за предоставяне на услугите; съгласува и утвърди структура за „звено за обслужване на едно гише“; определи местата, където ще се структурират звената;
• Стимулиране на производството на електроенергия от ВЕИ: изменения в Закона за енергетиката (до средата на 2022 г.), които ще позволят и участието на общините, под формата на публично-частно партньорство, при изпълнението на малки проекти, свързани с изграждането на ко-генерация на газ/биомаса, с инсталирана мощност от 1 до 30 MW.

3.Стълб „Свързана България“:

• 10 реформи свързани с дигитализацията, транспорта и регионалното развитие. Касаещите общините, са:
• Интегриране на устойчивата градска мобилност в стратегическото планиране на регионалното и пространственото развитие, което включва:
• Разработване на Интегрирани териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2 с включени елементи за устойчива градска мобилност- първо тримесечие на 2022 г.;
• Разработване на Планове за интегрирано развитие на градските общини с инкорпорирани в тях планове за устойчива градска мобилност – първо тримесечие на 2022 г.: Те ще са предпоставка за осъществяването на интегрирани териториални инвестиции, подкрепяни от ЕСИФ;
• Разработване на Методически указания за подготовка /актуализация на генерални планове за организация на движението – първо тримесечие на 2022 г.: за определяне на унифицирани процедури за възлагане, изработване, оценка, одобряване и прилагане на ГПОД.
• Осигуряване на ефективен достъп до интегриран обществен транспорт: Приемане на Закон за обществения превоз на пътници, който ще регламентира възлагането, експлоатирането и управлението на обществения транспорт. Законът ще определи и подзаконова нормативна рамка, като:
• Наредба за реда и условията за съставяне на Национална транспортна схема;
• Наредба за реда и условията за тарифиране в обществения транспорт и приемането на единен превозен документ;
• Наредба за реда и условията за компенсиране на превозвачите при извършване на социална транспортна услуга;
• Наредба за реда и условията за изработване на междуобщински и регионални транспортна схеми за обществен транспорт;
• Наредба за реда и условията за регистриране и експлоатиране на превозни средства за обществен транспорт;
• Стандарт за развитие на обществения транспорт;
• Стандарт за интегриране на системите за обществен транспорт.
• Електрическа мобилност: МРРБ ще инициира и сформира работна група, която да изготви модел на опростена регулация за поставяне на зарядни станции, който да се прилага от общините –до края на 2022 г. МРРБ съвместно с общините ще изготви регулация за обособяване на места за разполагане на зарядни станции и съответно за паркиране по време на зареждане в междублоковите пространства на 50-те по-големи града в България –до третото тримесечие на 2023 г.;
• Нов регионален подход с пряко въвличане на местните общности в управлението на средствата от европейските фондове и инструменти:
• Акцент върху интегрираните териториални инвестиции (ИТИ), чрез промяна в ЗУСЕСИФ (планирана за първото тримесечие на 2022 г.). Съгласно промените, –
• Регионалните съвети за развитие ще изпълняват функции на териториални органи, отговорни за изпълнението на стратегическите документи на регионално ниво и за предварителния подбор на проекти за финансиране, на базата на интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите;
• Индикативно разпределение на ресурсите от фондовете на ЕС за всеки регион за планиране от ниво 2 за периода 2021-2027 г. –първо тримесечие на 2022 г.: определяне на индивидуални индикативни бюджети със средства от фондовете на ЕС за всеки един от регионите за планиране от ниво 2;
• Продължаване на реформата във водния сектор: Приемане на Закон за водоснабдяване и канализация-първо тримесечие на 2023 г: Със закона ще се въведе отделяне на регулирането на ВиК услугите в самостоятелно звено; нова структура на цените на ВиК услугите; ще се регламентира стратегическата роля на Български ВиК холдинг; ще се прецизират ролите и функциите на заинтересованите страни; ще се създадат предпоставки за консолидация при предоставянето на ВиК услуги. С текстовете на закона ще се въведат единни условия за качество на услугата и критерии за ефективност, на които трябва да отговарят всички ВиК оператори и прилагането им спрямо всички оператори на територията на страната, което на практика ще регламентира предпоставки за консолидацията на дружествата, за да могат да отговорят на изискванията.

4.Стълб „Справедлива България“: 20 реформи, сред които касаещи общините:

• Противодействие на корупцията (в периода 2022 г.-2026 г.): изменение и допълнение на относима правна уредба, предвиждаща и: повишаване прозрачността и отчетността на местната власт и осигуряване на публичност на резултатите от дейността на етични комисии, които разглеждат сигнали за неетично поведение, конфликт на интереси и други сигнали за корупционно поведение на общински съветници;
• Регистрова реформа за разгръщане потенциала на електронното управление за подобряване на бизнес средата (до края на 2022 г.): промени в Законите за електронното управление, за кадастъра и имотния регистър и за гражданската регистрация (задължително удостоверяване на обстоятелствата, свързани с раждане, брак и смърт, единствено по служебен път чрез Националния електронен регистър на актовете за гражданско състояние; забрана административните органи да изискват от гражданите данни или документи, свързани с гражданското състояние -относно раждане, брак и смърт);
• Реформи в публичната администрация: изменения на Закона за администрацията/ приемане на Закон за стратегическото планиране, предвиждащи правила за планиране, централизирана координация, наблюдение на изпълнението и оценка на политиките (до края на 2022 г.); подобряване на процедурата по набиране на персонал в публичната администрация;
• Обществени поръчки: изменения в ЗОП за намаляване на неконкурентното възлагане на договори за обществени поръчки и противодействие на незаконосъобразното прилагане на т.нар. „вътрешно възлагане“ („in-house“). Професионализация на възложителите, в т.ч. развитие на централизираните покупки за общините, чрез предприемане на действия от НСОРБ за развитие на Централизирания орган за покупки за общините (ЦОПО), популяризиране и насърчаване на централизираното възлагане- трето тримесечие на 2022 г.;
• Продължаване на реформата в областта на социалните услуги: Изготвяне и приемане на Национална карта на социалните услуги -до края на 2023 г.- въз основа на анализ на общините по отношение на потребностите от социални услуги на общинско и областно ниво; Разработване и приемане на Наредба за качеството на социалните услуги-до края на годината;
• Актуализиране на стратегическата рамка на сектор „Здравеопазване“:
• Разработване на Национална здравна стратегия 2021-2030 г. и план за действие по изпълнението й и приемане от Народното събрание -1-во тримесечие на 2022 г.;
• Разработване на Национална карта за дългосрочната нужда от здравни услуги в България -1-во тримесечие на 2022 г.;
• Разработване на Национален план за преструктуриране на болничната помощ в Република България 2021-2027 –до края на 2022 г.: обзор на текущото състояние на болничния сектор, наличните слабости и недостатъци в практиката и организацията на сектора. Анализиране на възможностите за създаване на стратегически алианси в здравеопазването- обединения на лечебни заведения. Планът ще бъде основен документ в процеса на планиране и адекватно усвояване на публичните и Европейски средства.

Пълен текст на План за възстановяване и устойчивост