Пламен Николов, генерален директор на „Есетере България“, Добрич:
„Нашата мисия в цялата тази ситуация е да бъдем заразни – да заразим хората, с онова което се опитваме да направим от нашия малък ъгъл на България, Североизточна България. Да разкажа първо ние кои сме, с какво сме се захванали в Добруджата. Казвам го с гордост, защото е много интересен нашият бизнес. Ние сме дестилерия за етерични масла. Зная, че повечето хора не са запознати с този малък бранш в българската индустрия, а то вече е индустрия. Най-общо ние започнахме през 2014 – 2015 година, 100 % американска собственост. Самите наши собственици са в новия бранш – ароматерапия. Браншът в момента расте, особено в тия вирусни времена е много популярен. Етеричните масла са една така сериозна алтернатива на фармацевтиката. И ние дестилираме някои от важните за България масла като лавандула, маточина, бял равнец, рози ще дестилираме скоро. Важното за нашата дестилерия е, че ние работим дванайсет месеца в годината и това ни дава възможност да бъдем именно социално активни. Повечето от дестилериите са ангажирани с една или две етерично – маслени култури, дестилират за месец – два – и това е. Ние имаме щастието да работим с едни смоли, които идват от африканския рок – Сомалия, Източна Етиопия, Северен Судан. Те могат да бъдат складирани и затова можем да работим 12 месеца. Важно ми е още, не се уморявам да разказвам на хората в България, за да бъдем горди е, че има тази уникална съвкупност в България на метереология и география, че растат много растения тук етерично – маслени, а от друга страна имаме и два университета, от където излизат много специалисти, технолози, инженерите, които създават инсталациите. Т.е. тази съвкупност я няма никъде на друго място в света и мога да ви кажа, че нашата технология, разработена от нас в Добрич е на много интересни места в света, като например – в Хавайте, Кения, в Оман, в Албания, в Румъния, в Пенсилвания, в Щатите. Т.е. останалите хора се учат от нас, има нещо, което може така да акцентираме като чисто българско. Отговорността ни освен социална, е и нашата екологична ангажираност, ние сме сигурни, че ще върви ръка за ръка с отношението на всеки един от нас към целия свят. Към отношението му към околността е да си изхвърляме отпадъците разделно, да се отнасяме към хората от малцинствата по съответния начин, разбираме го по един и същ начин. И в Добрич не е толкова лесно да си намериш работа, въпреки растящата индустрия в района. И нашата дестилерия е едно място, в което намират работа млади хора, които се учат, хора от малцинствата, специалисти от цяла България. Т.е. оказва се, че сме един магнит на най-различен род специалисти, дори международни. Опитваме се да създаваме дългогодишни партньорства с фермерирте, нещо на което те не са научени. Мога да ви кажа – отне ни четири – пет години да създадем имиджа на един сериозен партньор, който има финансовата дисциплина на навременни и справедливи плащания. Но предлагаме и най-различни услуги към фермерите – агрономски или пък чисто технически по време на жътвата, по време на дестилацията и т.н. Имаме много модерна лаборатория, в която резултатите от маслата излизат буквално за ден, два. И дойде един момент, това беше горе долу преди две години, в който осъзнахме ролята си в Добрич и в района. Разбрахме, че това което правим може да бъде мултиплицирано по един много елегантен начин и участието ни тук е именно за това. Идеята ни е да бъдем заразни, да увлечем хора от бизнеса. До момента акцентирахме само в Добрич, сега ще акцентираме във Варна. Защото съм сигурен, че ако нещо за вас, за нас е малко, то за други хора може да е много. Т.е. – малко и много не са числа и е хубаво да си поговорим с числа в един момент или пък да кажем, ако имаме някаква кауза – да увлечем хората в каузата и да я облечем в пари, пък нататък ще видим. Историята ни е, че в изминалите четири години, сме дарили или реализирали проекти на стойност над половин милион лева. Започнахме във Варна, през 2016 – 2017г., защото офиса ни беше във Варна. И в един момент се изместихме в Добрич, където имаме дестилерията. Интересното е, че ние работим по каузи и проекти, т.е. не се включваме с дарения в някакви съществуващи вече проекти еднократно. А имаме претенцията да бъдем емоционално ангажирания субект, който ние сме инициирали и завършили – да кажем проекта ни с ЦНСТ 1, 2 и 3 в Добрич са ранен проект и те ще съществуват, докато ги има тези ЦНСТ-та и докато ни има нас. Ангажимента не е само финансов, много често се е налагало да бъдем лошите, да бъдем онези които изискват, но имам претенцията да бъдем по-организирани, по-дисциплинирани, така че да можем, да овладяваме и вълнички в тези среди и да носим отговорността – финансова и организационна. Вече 2018 г. се концентрирахме малко повече в Добрич. И много настоятелно ме помолиха да спомена „Чудната градина“ в Добрич – един наш ангажимент. Това е едно местенце в град Добрич, в което една жена – метър шейсет и две, е ангажирана с хора – не само млади, има на всякаква възраст с увреждания. Тя иска да ги включи в работния процес. Нейната идея е, че на тези хора държавата им е отнела правото да бъдат хора, личности, да бъдат наемани на работа, да носят отговорност, да си връзват обувките и др. И ние й повярвахме – дарихме най-различни работи, ангажирани сме все още с тях, но факта е, че градината съществува толкова време и е самостоятелна. Нейната главна идея е да бъде самостоятелна, не да е на хранилка или всяка година да има нужда от 822 лв и еди колко си стотинки, ами в един момент да може да излезе от този кръг на даренията и на вниманието, и да могат, да си живеят тези хора живота. Много интересно място е! Между другото има страхотни доматки, зеле, цветя, ако някой минава от там… Ангажиментът ни към Центровете за настаняване от семеен тип – да ангажираме ментори. Идеята най-общо е следната – държавата има ангажимент към тези юноши, тези деца всъщност и в един момент, когато те станат на 18 години, държавата рязко ги изтрива от файловете си т.е. те от там нататък са хора. Обаче може да си представите може би, техният живот като станат на осемнайсет е много по-различен от нашия живот като станем на осемнайсет. И на тях, буквално разбрахме, че им липсват социални познания. Т.е. например някои трябва да ти каже, че е хубаво да си слагаш ризата като отиваш на интервю или пък е хубаво да си напишеш автобиографията и така нататък. И ние ангажирахме едни ментори, /наричаме ги ментори/, които работят с децата. Всяка седмица правят различни ателиета. Оборудвахме, междувременно направихме много неща за тези сгради, в които например 2017г. не бяха разделени баните и тоалетните за момченца и момиченца. Бяха едни общи помещения. Горе – долу негостоприемни. Та ние ги ремонтирахме и им създадохме елементарни битови условия и решихме да се ангажираме с тях в ежедневието им. Да ги научим на най-различни неща. Имаме един, два опита с момчетата от ЦНСТ-та, които наехме на работа при нас. Не бяха особено успешни, но пък ние сме упорити. И ще продължим да се занимаваме с тях. В момента строим розовална на едно страхотно място между Шипка и Шейново. Точно до Косматка – хубаво, сакрално място. Това е в град Шипка, оказа се, че там също има много нуждаещи. Те нямат социални услуги, нямат ЦНСТ-та… Кметство Шипка разполага с годишен бюджет 10 800 лева. Това са около 1 300 човека по осемдесет и три лева са точно 10 800 лв. За всичко, включително и за сметопочистване – един мото час е 60 лева, на тях им дават 600 лв. В Шипка – напомням,в Балкана – връх Шипка, това е на много интересно място от икономична гледна точка. Могат да си позволят десет часа в годината, в които да почистят сняг, което е абсурдно. Разчитат на едно малко тракторче. Т.е. за тях едни малки материални работи се оказаха страшно полезни. И естествено в кметство Шипка няма разделение на отпадъците, подарихме им жълти контейнери, но има друг проблем, защото няма кой да извозва отпадъците до гад Казанлък. Сложна работа, но там където ние отиваме, идеята е да оставаме. Оставяме ли – ще му намерим колая. Ако не тази година – догодина. Но с всичко това искам да кажа и вървя към гвоздея на нашия ангажимент, е че вярваме в това и си признавам, че не е наша идея, а е идея на собствениците, те го наричат call impact. Т.е. там, където се намираш ти, ако се погрижиш за диаметъра около теб и всеки го направи, накрая ще живеем, ако не точно в Рая, то във входа на Рая. И това е нашата философия, този „call impact“. Отиваме някъде, сядаме, оглеждаме се какво можем да направим. Даже в началото сме доста нахални – „кажи какво искаш, не се притеснявай, кажи“, накрая след месец – два си казват и започваме да преценяваме какво и колко ангажирано можем да направим. И това нещо не се изразява в разни материални блага. Категорично – не, а в ангажимент към общността. Общността – може би тук е момента да кажа една безумна идея – Шипка – знаете техния живот е разделен от март на март – от 3-ти март на 3-ти март. И това кметство се опитва да има някакъв обществен живот, да се включи с разни инициативи. Обаче винаги са втори. Едно хоро в ледената вода не може да направи, защото то е в Калофер – на няколко километра нататък нали?! И нашата идея, моята, нашата идея е да им помогнем да имат някакъв обществен живот, особено лятото. Между другото денят на Шипка също е 15 август, както на Варна, църквата им се казва по същия начин. И се ангажирахме да организираме за тях един конкурс за деца – за класическа музика. Не ми е нужно да им се купят само трактор или да сложим жълти контейнери за отпадъци, ами нещо да направим за общината. И да има някакъв принос на хора, защото като дойде детенцето с цигулка, ще дойде майка му, баща му, леля му, баба му и ще стане един обществен живот. Стане ли това нещо, най-накрая пък някой от тях може да се окаже като нас. Да реши, да направи нещо друго за Шипка. И т.н. и т.н… И в това е този „call impact“, който ние се опитваме да практикуваме и да бъдем заразни с това. Иначе има едно страхотно читалище в Шипка, за съжаление е много старо. Едва ли, ние разговаряме с Фондация Америка за България, какво ли ще е да направим Фондация България за Америка. Но то едва ли ще стане за ремонтиране, но ще измислим нещо друго. Лесна работа. Т.е. вървейки от град на град, от място на място, вярваме в това, че можем да бъдем полезни. Да, един от поводите да започне менторската програма в Добрич, в ЦНСТ –та, бяха тези момичета на околовръстното в Добрич, на възраст 14 – 18 години.
Собствениците на Есетере са от щата Юта, мормони са и за тях е съвсем нормално да отделят от дохода си, логиката е да върнат в обществото – те го наричат – „да го върнем“. Взели са нещо от обществото, някакви блага, най-често финансови – и желаят да ги върнем обратно. Или някаква част от тях, или в някакъв ритъм, или в някаква кауза, или в каквото и да е. Някои от нещата, които те правят по света – в Сомалия – например – Африка няма много вода – направиха един водопровод /няколко стотин километра/, за да стигне до едно село вода. После направиха едно малко училище, една малка болница и така нататък, но го направиха, защото имат вода. Така работят – по този начин! В Гватемала/Непал/ имаше изригвания на вулкани преди няколко години. Т.е. ангажиментите им са тежки, много мащабни, а ние тук в България правим по-малки. И накрая искам да кажа, че тяхната система е да работят с консултанти, които наричат уелнес адвокати и те идват лятото при нас да гледат как дестилираме. И тези хора винаги в техните посещения включват един ден – социален ден, в който те искат буквално да направят нещо с ръцете си. И ние им организираме ходене в Априлци, Северна Добруджа да боядисат оградата на читалището – просто защото искат да направят нещо с ръцете си. Изваждахме камъни миналата година в Чудната градина…, разни такива работи. Т.е. личния ангажимент също е много важен за тях. Да, много благодаря! И тъй като това цялото нещо е заразно, нашите колеги, работещите в нашата фирма, се ангажираха и казаха „дайте и ние да направим нещо, няма само да получаваме пари от американската фондация“. И се ангажираха – всеки отделя според доходите си абсолютно доброволно и се събират хиляди лева на месец, които ние инвестираме в едно ЦНСТ за деца с увреждания в Добрич, за който държавата отново им е осигурила закуска и вечеря, но те са деца и никога не са виждали например шоколадово яйце или кашкавал, и още подобни. И ние решихме да им купуваме тези „екстри“, тези малките неща, и освен това специално оборудване за рехабилитация, перални, прахосмукачки и др. И такъв е нашият ангажимент. Радваме се да бъдем полезни! Костваше ни усилия да се пречупим , да участваме в такива конференции, защото първоначално много държахме да си останем „таен” дарител в Североизточна България, но явно е дошъл моментът, в който имаме правото да вярваме, че може да се зарази някого. И затова съм тук, и затова съм толкова емоционален като говоря за тези неща! Благодаря ви за вниманието!“
