Това каза г-жа Ванина Костадинова – директор на общинското социално предприятие за хора с увреждания в Пловдив, която представи дейността му на проведената в к.к. Златни пясъци на 27-28 юли Национална конференция „Заетост за всички“. Тя разказа за изминатия път до успешната реализация на идеята, заложена при създаването на предприятието, в което за 42 лица с увреждания е осигурена подкрепа, обучения и заетост. Г-жа Костадинова представи дейностите и продукцията на предприятието, както и работата в различите ателиета:
„Ние сме живото доказателство, може би на това, което чух от колегите – за една от най-удачните форми за трудова заетост на хора с увреждания, защото можем да предоставим на хората една компетентна и специализирана среда, в която те да бъдат обучени и след това да развият своя потенциал. Не казвам, че колегите от корпоративния бизнес не могат да го направят, аз съм била до преди година и половина част от този корпоративен бизнес и много добре разбирам това, за което те говорят, като ние сме много интересен микс между човек от бизнес средата и в момента човек от другата страна, който видя с очите си и изгради едно такова предприятие.
В нашето предприятие работят в момента около 90% хора с увреждания. Нещо повече, нашите ръководители на отделните ателиета, които ще представя след малко, самите те – са хора с увреждания. Това решение лично аз взех много импулсивно по време на интервютата с кандидатите Защо? Има си рискове да направиш менторите, или ръководителите на отделните отдели – хора с увреждания, защото самите те са хора с увреждания и имат специфични нужди, но има и плюсове, че те по-добре разбират нуждите на хората с увреждания, защото самите те са хора с увреждания и много по-добре могат да им обяснят и да ги квалифицират. Това се случи много добре при нас.
По време на конференцията, чух различни примери и твърдения от колегите, с които съм много съгласна. Това промени много голяма част от моята презентация. Аз имах за идея просто да ви представя предприятието, да ви кажа с какво се занимава, но бях провокирана от различни неща през двата дни.
От една страна е държавата. Ние сме живото доказателство, как държавата поема някаква отговорност, създавайки общински предприятия. Другата отговорност на държавата, която според мен трябва да се застъпи по-усилено, е да продължи да подпомага общините в тази им дейност, защото на тях им е малко трудно. Аз имам щастието, че община Пловдив са изключително отворени и изключително желаещи нещата да се случат и да изградим това, което вече сме изградили – едно напълно работещо предприятие, чиято стока е съвсем конкурентноспособна. Всички можете да погледнете продуктите, които правим.
От друга страна е частният бизнес. Тук чух много хубави неща. Разбирам ги, пак повтарям, като човек от частния бизнес. Може би трябва да се измисли малко по-правилна форма, частният бизнес да бъде стимулиран да закупува стоки от предприятия за хора с увреждания, това което се е правило преди време. Това е било доста удачна форма като цяло, защото няма смисъл да създаваме социални предприятия, ако хората които работят в тези социални предприятия не виждат реализацията на труда си. Те се намират под шапката на една община, както е в нашия случай и тя ги финансира, но не това е идеята. Идеята е хората да бъдат мотивирани и да им бъде доказано, че те могат да правят нещата сами и сами да се издържат финансово. Община Пловдив ни гласува огромно доверие още в момента, в който започнахме да шием знамената на общината. С тях работим много добре, изключително са отворени, надявам се и другите общини да съдействат по подобен начин.
Как стартирахме нашето предприятие – с въвеждането на целевите групи и с първоначални обучения. При нас работеха социални работници в този момент и психолози. Това е много важно при изграждането на проекта и при обучението на хора с увреждания, особено при тези, които никога не са работили. А ние имахме достатъчно голям процент такива, за които това им беше първата работа и трябваше да им се създадат като цяло работни навици. Това доста добре се случи при нас, в продължение на една година.
Към днешна дата имаме изградени три различни ателиета – шивашко, керамично и стъклодувно, с акцент от тази година е стъклодувното ателие. То е единствено по рода си такова ателие в България, защото при нас имаме щастието да работи единственият в България, останал майстор по стъклодухане. Той в момента обучава няколко човека от нашия контингент – хора с увреждания.
Ще представя отделните ателиета. Това е шивашкото ателие. Идеята ни специално за шивашкото ателие е община Пловдив с нейната политика и с разговорите, които ежедневно водя с тях, да помогнем за реализацията и община Пловдив купува продукцията ни – постелчени неща, рекламни торбички, мантии и т.н.. Защото тя така или иначе ги купува, може просто да го възлага на собственото си предприятие. Тук се водят доста активни разговори…
Другото ателие е по керамика, отново сме се съобразили с културно-историческите традиции на Пловдив, като се опитваме да влезем на пазар, където също община Пловдив ще ни помогне в реализацията, нашите сувенири да се продават в старинен Пловдив.
От тази година ателието по стуклодухане също работи. Мотивът ни беше, че няма в България, видяхме пазарна ниша, от която искаме да се възползваме. В България има много евтини китайски продукти и другата крайност, много скъпи от Германия. Ние можем да предложим нещо на средна цена – ръчно изработено, изрисувано с акцент към корпоративния бизнес. В керамиката и сктъклодухането има възможност всеки наш продукт да се персонализира за съответния продукт/предмет на дейност на бизнеса /например за корпоративни коледни подаръци/. Опитали сме се тук да накараме самите фирми да предпочитат нашите услуги – в желанието си за социалната кауза, а не в задължението си да го направят. Това е много важно и имаме доста успехи на територията на община Пловдив. Много големи фирми ни предложиха да изработим- мартенички, по Коледа също имахме поръчки, въпреки че тогава все още се обучавахме.
Лично за мен това е бъдещето на социалните предприятия. Това е начина тази по-специфична група от хора да бъдат обучени, защото разбираме работодателите, които малко трудно назначават някой да го обучават, без дори да имат компетенциите за това. При нас това се случва с цели екипи от психолози, социални работници, които знаят как да обучат такива хора, така че това според мен е ключовото, надявам се да сме на прав път.
Какво желаем? Желаем да продължим да се развиваме, желаем да обучим повече хора и да дадем възможност на работодателите да ги наемат хора с увреждания и да се чувстват по-спокойни, че назначават хора, които ще се справят. Аз днес заявявам твърдо, че хората с увреждания могат да се справят прекрасно. По време на интервютата изслушах доста странни обрати в живота на кандидатите, които до 30-та, 40-та си годишнина са били хора без увреждания и нещо променя живота им за пет минути. Никой от нас не е застрахован от това, всеки един от нас може утре да се превърне в човек с увреждане, затова е нужно да бъдем толерантни и бизнесът да се опитва да дава повече възможност. Трябва работодателите да се стимулират и икономически, например облекчения в данъците, за да могат да подкрепят социалните предприятия, защото това е най-удачното за хората с увреждания.“
