14. 04. 21 г.

Увеличаване на смъртността и задълбочаване на процеса на застаряване на населението са водещите тенденции в демографската картина в България. Това показват последните демографски данни на Националния статистически институт (НСИ). Към 31 декември 2020 г. населението на България е 6 916 548 души, с което се отчита спад с половин процент спрямо предходната година.

Близо 125 000 души са починали в България през 2020 година. Спрямо година по-рано, когато пандемията от COVID-19 все още не бе ударила страната, починалите са с над 16 600 повече. В процентно отношение ръстът е 15,4 на сто.

Застаряването на населението също се задълбочава като проблем, като ако през 2001 година средната възраст на населението е била малко от 40 години, през 2020-а – тя е над 44 години.

Над 5 милиона души живеят в градовете в страната, става ясно още от данните. Според статистиката на НСИ, публикувана на 12 април, през 2020 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст. С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-3.5‰) и Варна (-5.7‰). С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен
прираст е област Видин – минус 21.9‰, следвана от областите Монтана – минус 18.2‰, и Габрово –
минус 18.1‰. В двадесет и една области населението намалява с над 10 на 1 000 души през 2020
година.

Съществено влияние върху броя и структурите на населението в страната оказва и
механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който през 2020 г. е положителен –
плюс 30 715 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от
страната. Изменението на населението в резултат на външната миграция, измерено чрез коефициента
на нетна миграция, е +4.4‰10

През 2020 г. двадесет и четири области имат положителен механичен прираст. Най-голям
механичен прираст има в областите София (63.0‰), Перник (26.6‰), Кърджали (23.2‰). С
намаление на населението в резултат на отрицателния механичен прираст са областите София
(столица) (-11.9‰), Сливен (-2.2‰), Смолян (-1.7‰) и Велико Търново (-0.1‰).

По отношение на външната миграция на населението според данните през 2020 г. 6 649 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като 57.1% от тях са мъже. Сред лицата, изселили се от България 36.1% са на възраст 20 – 39 години. Най-младите емигранти (под 20 години) са 12.1%, а тези на 60 и повече навършени години – 18.9% от всички емигранти. Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (22.2%), Руската федерация (14.6%) и Турция (13.0%).

Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на
имигрантите, включват български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други
държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната. През 2020 г. 37 364 лица са
променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България. Относителният дял на
мъжете е 52.0%, а на жените – 48.0%.

Сред дошлите да живеят в страната 34.2% са във възрастовата група 20 – 39 години, а 32.3%
са на възраст 40 – 59 години. Най-младите имигранти (под 20 години) са 13.6%, а най-възрастните
(на 60 и повече години) – 19.9%. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (24.3%), Германия (9.6%) и Руската федерация
(9.3%).

Пълният текст на статистиката може да видите ТУК