Изминалата година вероятно е последната в поредицата от пет, в които пазарът на труда бумтеше: безработицата достигна исторически ниско ниво от 4.2%, броят на заетите в икономиката надмина 3.2 млн. души, а средната заплата в страната порасна с над 11%.
Тази оптимистична редица обаче беше прекъсната през март след въвеждането на мерки за социална изолация заради коронавируса. Част от бизнесите затвориха временно по искане на правителството, други – заради липса на поръчки от техните клиенти, а трети – за постоянно. Резултатът за пазара на труда беше рязък скок на броя на новорегистрираните безработни през април 2020 г., последван от бавно възстановяване, което според някои икономисти ще продължи поне до 2021 г.
От оптимизъм към съкращения
Ако погледнем данните за 100-те дружества с най-много служители в извадката на топ 500 по приходи – през миналата година те са създали нетно почти 1900 работни места, което е двойно на предходната година (около хиляда през 2018 г).
Персоналът в топ 100 достига общо близо 226 хил., което е ръст от 0.8% на годишна база за тази група фирми – малко по-висок в сравнение с 2018 г. Към края на март 2020 г. обаче броят на служителите в най-големите 100 компании започва да спада. Това показаха и данните на националната статистика – за периода от 9 март до 17 май броят на новорегистрираните безработни в бюрата по труда достигна над 140 хил. души. За този периoд всяка седмица хората, останали без заетост, бяха повече от тези, които са намерили работа. Тази тенденция се обърна едва през втората седмица на май 2020 г. Междувременно държавата въведе и мярка за субсидирана заетост (позната като 60/40), която бе обявена от бизнеса като спорна и недобре работеща. По данни на социалното министерство към края на май за помощ са кандидатствали над 8 хил. компании за изплатени 60% от възнагражденията и осигуровките на 131 727 служители. А мерките се протягат и към септември – за най-ударените сектори като транспорт и туризъм.
През последните години икономиката на България дърпаше напред заради повече частно потребление. Това се вижда и в числата на компаниите от ритейл сектора – много от веригите продължиха да увеличават обектите си и да наемат още хора през 2019 г. Това са „Билла“, „Кауфланд“, „Лидл“ и „Максима България“ (чиито обекти са под бранда „Т-маркет“).
Този сектор беше по-малко засегнат и от мерките за социална изолация през пролетта и данните за броя на служителите им към първото тримесечие на 2020 г. показват, че служителите продължават да се увеличават. Общо наетите от компаниите от този сектор, попадащи в топ 100 през 2019 г., са над 21 хил. души.
Дружествата, които доставят услуги (като кол-центрове за клиенти, изнесени услуги като поддръжка, счетоводство и т.н.), са продължили да наемат хора и през миналата година. Тази тенденция се запазва и през първите три месеца на 2020 г. Като общият брой на работните места, създаден от компаниите от топ 100, е над 13 хиляди.
Друг силно растящ сегмент в COVID периода беше куриерският, а причината – повечето онлайн покупки.
Ричард Гривесън от Vienna Institute for International Economic Studies (WIIW) например твърди пред The Economist, че повишаването на онлайн продажбите, което се очаква да продължи дори след края на пандемията от COVID-19, може да доведе до пренасочване на бизнеси от Азия към Централна и Източна Европа и услуги като кол-центрове и складове могат да се дадат на външни изпълнители в региона.
В данните на НСИ за износа също се „четат“ свити продажби на военна продукция. Тези изделия обикновено са в групата „Специфични стоки и движения“, като през 2019 г. статистиката отчита годишен спад с 27% до 915 млн. лв.
В класацията традиционно присъстват и големите държавни и общински дружества, в които заетите са хиляди. Двете свързани с железопътния транспорт дружества на държавата (БДЖ и НКЖИ) например дават работа на почти 20 хил. души, като през 2019 г. броят им леко се свива спрямо предходната година. За сметка на това персоналът на „Български пощи“ се увеличава с 11% до над 10 хиляди души.
Данните за българския износ показаха, че през първия пълен месец с ограничителни мерки – април, е имало драстичен спад на продажбите на български стоки в чужбина. Понижението е с 19.5%, или 912 млн. лв. на годишна база. А един от силно засегнатите сектори е бил именно този на части, машини и компоненти за автомобилната промишленост. Дружеството, което отчита най-голям ръст на разкритите работни места през 2019 г. – над 100%, е заводът за автомобилни компоненти на „Костал България аутомотив“ в Пазарджик. Заетите там се удвояват до 1800 през миналата година, като причината е прехвърлянето на линии от фабриката на Kostal в Чехия, както и започването на нови проекти. Според мениджмънта на дружеството, ако се сбъднат очакванията им за завръщане на клиентите след корона кризата, работниците ще се увеличат до 2500-3000 души до края на 2020 г.
Да се прогнозира как ще се развие бизнесът до края на 2020 г. обаче е трудно, тъй като никой не знае дали няма да има втора, по-силна вълна от COVID-19, както и колко бързо икономиките и потреблението ще се възстановят от наложените безпрецедентни мерки за социална изолация в началото на годината в почти целия свят.
Източник: Капитал
