Институтът за икономическа политика (ИПИП) направи коментар за това как изглеждал пазарът на труда у нас преди кризата и какво е състоянието му днес. Публикацията „Българската икономика преди и по време на коронавирусната пандемия: Предизвикателства, възможности и перспективи в контекста на Европейския съюз“ бе представена на онлайн събитие на 9 февруари, организирано от Германо-българската индустриално-търговска камара. В рамките на виртуалното събитие бяха представени основните изводи от публикацията, която е достъпна на български, немски и английски език.
Според изпълнителния директор на ИИП Ясен Георгиев у нас кризата е посрещната с добро състояние на пазара на труда, като страната ни е изпратила 2020 г. с ниво на безработица от 6,7 %, което на общоеврпейско равнище е добър показател.
Въпреки положителното развитие, демографската картина в страната показва няколко тревожни тенденции. Като един от най-важните проблеми може да се посочи различието в представянето на регионално ниво и на ниво големина на населените места. Що се отнася до регионалния показател, съществува ясно разграничение между икономическото развитие на Северна и Южна България, а оттам и значителни разлики в пазара на труда. Анализът посочва, че най-засегнат в това отношение остава Северозападният район, където през 2019 г. заетостта бе 59,7%, а безработицата 11%.
От друга страна, концентрирането на икономическата активност в няколко от големите градове в България създава предпоставки за вътрешна миграция към тях от по-малките населени места, което също така ограничава възможностите пред икономическо активното население. В резултат на това в по-малките населени места много по-лесно хората могат да се окажат извън работната сила или да останат на пазара на труда, но като трайно безработни.
Основното предизвикателство пред пазара на труда е процесът на застаряване на населението, което в средносрочен и дългосрочен период ще доведе до липса на достатъчно работна сила в икономиката, се казва в публикацията. Според прогнозите, направени от НСИ, само за 10 години (между 2020 г. и 2030 г.) общото населението на страната ще намалее с близо 6% или 415 хил. души. Това означава, че хората в активна работна възраст (15-64 г. ) също ще бъдат помалко, а очакванията са за спад от близо 8% или около 351 хил. души. Тези демографски процеси ще упражнят и значителен натиск върху държавния бюджет. От една страна, ще има по-малък брой хора, които ще внасят осигуровки, а от друга, ще се увеличи броя на хора, останали извън работната сила, които ще разчитат на пенсионни плащания.
В публикацията „Българската икономика преди и по време на коронавирусната пандемия: Предизвикателства, възможности и перспективи в контекста на Европейския съюз“ се посочва, че спадът в потреблението на стоки и услуги не се дължи единствено на на социалното дистанциране и ограниченията, но и на мултиплициращите ефекти в икономиката. В резултат от намаляването на заетостта част от потребителите разполагат с по-малък месечен бюджет от преди, което означава и по-малко потребление. От друга страна, самата кризисна ситуация създаде несигурност в потребителите за близкото бъдеще, което ги кара да бъдат по-предпазливи в разходите си и да се въздържат от големи покупки като например жилище, кола или друг дълготраен актив.
Целият документ може да видите ТУК.
