13.11.21 г.
Европейската комисия публикува икономическа прогноза от есента на 2021 г. според която икономиката на страните-членки се възстановява от предизвиканата от пандемията рецесия по-бързо от очакваното. С напредването на кампаниите за ваксинация и с постепенното премахване на ограниченията растежът се възобнови през пролетта и продължи, без да отслабва, през лятотоблагодарение на повторното отваряне на икономиката. През прогнозния период се очаква икономиката на ЕС да продължи да отбелязва растеж въпреки засилващите се предизвикателстваи да постигне темп на растеж от 5 %, 4,3 % и 2,5 % съответно през 2021 г., 2022 г. и 2023 г. Очаква се темповете на растеж в еврозоната да бъдат същите като тези за ЕС през 2021 г. и 2022 г., а през 2023 г. темпът на растеж се очаква да бъде 2,4 %. Тази прогноза зависи в голямастепен от два фактора: развитието на пандемията от COVID-19 и темпото, с което предлагането се адаптира към бързото възстановяване на търсенето след повторното отваряне на икономиката.
Европейската икономика се върна към растеж по-бързо от очакваното
С почти 14 % в годишно изражение темпът на растеж на БВП в ЕС през второто тримесечие на
2021 г. бе най-високият отчетен досега. Толкова висок, колкото безпрецедентния спад на БВПпрез същия период миналата година по време на първата вълна на пандемията. През третототримесечие на 2021 г. икономиката на ЕС възвърна нивото си на производителност предипандемията и премина от възстановяване към растеж. Този растеж ще продължи да бъде стимулиран от вътрешното търсене. Подобряването напазарите на труда и очакваното намаляване на спестяванията следва да допринесат за запазванена стабилно темпо на разходите от страна на потребителите. Прилагането на Механизма завъзстановяване и устойчивост също започва да играе важна роля за стимулирането на частните и публичните инвестиции. Въпреки това тенденцията на икономически растеж се сблъсква с нови предизвикателства.Пречките и сътресенията в предлагането в световен мащаб затрудняват дейността в ЕС, най-вече в неговия силно интегриран производствен сектор. Освен това след рязък спад през 2020 г.цените на енергията, най-вече на природния газ, се увеличиха с тревожни темпове презпоследния месец и понастоящем са доста над равнищата отпреди пандемията. Това ще повлияеотрицателно на потреблението и инвестициите.
Пазарът на труда ще продължи да се подобрява
Пазарите на труда в ЕС се подобриха значително благодарение на облекчаването на ограниченията върху дейностите, насочени към потребителите. През второто тримесечие на тазигодина икономиката на ЕС създаде около 1,5 милиона нови работни места, много работници излязоха от схемите за запазване на работните места, а процентът на безработица намаля.Общият брой на заетите лица в ЕС обаче все още е с 1 % по-малко от нивото преди пандемията. Оттогава безработицата намалява още повече. През август равнището на безработицата в ЕС беше6,8 %, което е малко над равнището, регистрирано в края на 2019 г. Публикуваните след крайната дата на прогнозата данни показват, че е безработицата е намаляла още малко презсептември. Проучванията на Комисията в областта на бизнеса показват нови сфери, в които липсва работна ръка, най-вече в секторите, в които дейността се засилва най-много. Колкото по-дълго продължава това, толкова по-голям е рискът то да доведе до намаляване на активността идо инфлация поради натиск за повишаване на заплатите. В прогнозата се предвижда заетостта в ЕС да нарасне с 0,8 % тази година, с 1 % през 2022 г. и с0,6 % през 2023 г. Очаква се следващата година заетостта да надхвърли равнището си отпреди кризата и да започне да нараства през 2023 г. Очаква се безработицата в ЕС да намалее от 7,1 %тази година на 6,7 % и на 6,5 % съответно през 2022 г. и 2023 г. В еврозоната се очаква тя да бъде 7,9 %, 7,5 % и 7,3 % през трите години.
По-ниски от очакваното дефицити
По-добрите перспективи за растеж сочат по-ниски дефицити през 2021 г., отколкото се очакваше
през пролетта. След като достигна 6,9 % от БВП през 2020 г., съвкупният дефицит в ЕС следвада намалее незначително на 6,6 % през 2021 г. благодарение на все още високата фискална подкрепа в началото на годината. Тъй като мерките за подкрепа и действието на автоматичните стабилизатори ще бъдат
премахнати с продължаването на икономическия растеж, съвкупният дефицит на ЕС се очаква данамалее наполовина до около 3,6 % на БВП през 2022 г. и да спадне допълнително до 2,3 % през 2023 г. След като достигна около 92 % в ЕС (99 % в еврозоната), съвкупното съотношение на дълга към БВП се очаква до голяма степен да се стабилизира през тази година и да започне да намалявапрез 2022 г., достигайки 89 % от БВП през 2023 г. (97 % в еврозоната). Временният ценови натиск в световен мащаб води до инфлация, чието равнище е най-високо от десет години насам След няколко години на ниска инфлация силното възобновяване на икономическата активност в ЕС и в много развити икономики беше придружено от нарастване на инфлацията над прогнозираните равнища. Годишната инфлация в еврозоната нарасна от отрицателните -0,3 % през последното тримесечиена 2020 г. на 2,8 % през третото тримесечие на 2021 г. Данните от октомври бяха 4,1 %, което е процент, достиган само веднъж, откакто започна публикуването на данните за инфлацията в еврозоната през 1997 г. Това силно нарастване на инфлацията се дължи предимно на рязкото увеличение на цените на енергията, но изглежда е свързано също така с широк набор от икономически корекции след пандемията, което намеква, че настоящите високи равнища са до голяма степен временни. Очаква се инфлацията в еврозоната да достигне връх от 2,4 % през 2021 г., преди да намалее на2,2 % през 2022 г. и на 1,4 % през 2023 г., тъй като се очаква цените на енергията постепенно да се стабилизират. Що се отнася до ЕС, очаква се инфлацията през 2021 г. да бъде 2,6 %, през 2022 г. — 2,5 %, а през 2023 г. — 1,6 %.
Несигурността и рисковете около перспективите за растеж остават много високи
Въпреки че въздействието на пандемията върху икономическата активност намаля значително, COVID-19 все още не е победен и възстановяването зависи в голяма степен от развитието на болестта както в рамките на ЕС, така и извън него. На фона на неотдавнашното рязко увеличение на случаите на заразени в много държави, не може да се изключи повторното въвеждане на ограничения, които оказват въздействие върху икономическата дейност. В ЕС този риск е особеноважен в държавите членки със сравнително нисък процент на ваксинация. Икономическите рискове са свързани и с възможното продължително въздействие на настоящите ограничения и пречки при предлагането. Основният благоприятен риск за перспективите за растеж е свързан с потенциалното повишаване на ефективността и с трайния напредък в областта на производителността, стимулирани от породените от пандемията структурни промени. Инвестициите, подсилени от Механизма за възстановяване и устойчивост, и съпътстващите структурни реформи ще бъдат от основно значение в това отношение. Като цяло балансът между рисковете, които засягат тази прогноза,клони в неблагоприятна посока. Инфлацията може да се окаже по-висока от прогнозираната, ако ограниченията в предлагането бъдат по-трайни, а несъответстващото на производителността увеличение на заплатите бъде прехвърлено върху потребителските цени.
Пълният текст на икономическата прогноза може да видите ТУК
Източник: Европейска комисия
