По време на пленарната сесия през февруари евродепутaтите одобриха правилата на Механизма за възстановяване и устойчивост, главната програма в плана на Европейския съюз за икономическо възстановяване с бюджет за 750 млрд. евро. Предварително споразумение за инструмента бе постигнато от Парламента и Съвета през декември миналата година.

Механизмът има за цел да осигури мащабна подкрепа на страните в ЕС за преодоляване на социално-икономическите последици от пандемията и за адаптиране на икономиките към екологично устойчиво и цифрово бъдеще.

Парите ще бъдат предоставени като безвъзмездни средства и заеми, които ще бъдат с обща стойност 312. 5 млрд евро. По цени от 2018 г. ( действителната сума ще бъде по-голяма с отчитане на инфлацията). Разпределението на средствата по страни ще се основава на няколко критерии: на първия етап до края на 2022 г. те ще включват населението, брутния вътрешен продукт на глава от населението и безработицата за 2015-2019 г. След това вместо безработицата ще бъде взето предвид представянето на икономиката през 2020 и 2021 г. Комисията ще поеме ангажименти до края на 2023 г. за плащането на пълната сума на субсидиите за страните в ЕС; самото плащане ще стане до края на 2026 г.

България ще получи 6,3 млрд. евро безвъзмездни средства от Механизма за възстановяване и устойчивост. Окончателната сума ще бъде ясна през юни 2022 г. въз основа на данните за растежа или спада на икономиката през 2020-2021 г.

Заеми ще се предоставят по искане на страните членки, като общата сума, които ще се разпредели до края на 2023 г., е 360 млрд. евро по цени от 2018 г. Размерът на заемите за всяка отделна страна няма да надвишава 6,8% от нейния брутен вътрешен продукт.

В преговорите със Съвета депутатите настояваха, че страните ще трябва да използват средствата в съответствие с общите приоритети. „Средствата на ЕС за възстановяване ще отидат за приоритетите на ЕС. Възстановяването няма да е каса за национални политики и местни планове“, заяви Драгош Пислару, който е един от докладчиците на Парламента.

Ейдер Гарддиасабал (Испания), която също е докладчик на Парламента, подчерта, че средствата ще се използват не само за облекчаване на непосредствените ефекти от кризата, но и за напредък по дългосрочни цели като изграждането на екологично чиста икономика и цифровизация. „Трябва да имаме предвид, че това е най-важната инвестиционна програма в предстоящите години, и трябва да използваме възможността (за реформи)“, каза тя.

Правилата изброяват шест приоритетни области, които ще получат подкрепа от Механизма за възстановяване и устойчивост:

– зеленият преход;

– цифровата трансформация;

– интелигентен, устойчив и приобщаващ икономически растеж

– социално и териториално сближаване;

– изграждане на устойчивост и подготвеност за кризи;

– политики за следващото поколение, включително образование и развитие на уменията.

Националните планове трябва да заделят поне 37% от бюджета си за мерки по отношение на климата и биоразнообразието и още 20% за мерки в областта на цифровите технологии. Правилата забраняват финансирането на мерки, които причиняват значителни вреди на околната среда.

Източник: https://www.europarl.europa.eu/news/bg