Очаква се растежът на заетостта да бъде в застой през 2020 г. и да стане отрицателен през 2021 г. поради намаляващата работна сила и съществуващия недостиг на работници…

Това се посочва в Оценката на напредъка в структурните реформи у нас, предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси и резултати от задълбочените прегледи в съответствие с Регламент(ЕС) №1176/2011г.

…

Раздел 4.3.1. Пазар на труда

Пазарът на труда продължава да се развива в положителна посока, макар че недостигът на работна ръка и постоянното свиване на населението в трудоспособна възраст представляват предизвикателства. През последните 5 години равнището на заетост се увеличава непрекъснато, като през 2018 г. достигна 72,4 %, с което бе отбелязан напредък по ЦУР 8 „Достоен труд и икономически растеж“. Равнището на безработицата продължи да спада и достигна 3,8 % през последното тримесечие на 2019 г., което е значително по-ниско в сравнение с пиковото равнище след кризата (13,0 % през 2013 г.). Дълготрайната безработица също намаля (2,3 % през третото тримесечие на 2019 г.) и е малко под средната за ЕС (2,4 %). В същото време за някои групи (например незаетите с работа, учене или обучение (NEET), ромите) все още се наблюдават високи равнища на неактивност и недостигът на работна ръка продължава да бъде главно предизвикателство на фона на постоянно свиващото се население в трудоспособна възраст.

Резултатите на пазара на труда се различават значително в отделните райони. През 2018 г. равнището на заетост във включващия столицата Югозападен район (78,3 %) бе значително над средното за страната (72,4 %), докато в Северозападния и Северния централен район то достигаше съответно едва 63,6 % и 69,1 %. Изглежда, че в това отношение различията между районите не намаляват. Въпреки че през 2018 г. в цялата страна делът на дълготрайната безработица като процент от общата безработица беше 58,4 %, в Северозападния район той беше 76,8 %. Заплатите се увеличават бързо в цялата страна, като същевременно различията остават големи. Въпреки че някои райони наваксват разликата (Северeн централен, Североизточен), през миналата година в Югозападния район средната заплата отбеляза по-бързо нарастване от средното за страната и е с около 58 % по-висока в сравнение със Северозападния район, където тя е най-ниска.

Демографските промени се отразяват сериозно на пазара на труда и могат да ограничат бъдещия икономически растеж. През 2018 г. населението е намаляло с 50 000 души. Очаква се до 2030 г. работната сила в България да намалее с 10 %(^[3]). Най-голямо свиване (с 26,7 % до 2030 г.) се очаква във възрастовата група 25—49 г. (среден коефициент на икономическа активност от 86 %). Това намаляване може да застраши устойчивия бъдещ растеж. Положителни резултати могат да бъдат постигнати чрез мерки, целящи да се намали изтичането на населението в трудоспособна възраст (15—64 години) чрез помощ за намиране на работа и повишаване на квалификацията и производителността на работната сила.

Недостигът на работна ръка се увеличава, макар че тенденциите варират значително в различните сектори. През първите три тримесечия на 2019 г. недостигът на работна ръка се увеличи рязко в секторите на строителството и услугите (вж. графика 4.3.2), докато в секторите на мебелната промишленост, ремонта и монтажа на машини и дървообработването се наблюдаваше застой или дори леко намаление. Що се отнася до недостига на работна ръка в бъдеще, според настоящите прогнози след 15 години най-засегнати ще бъдат секторите на образованието и здравеопазването, особено в малките населени места, където предоставянето на основни социални услуги може да се окаже все по-трудно.

Мерките за повишаване на квалификацията могат да бъдат от основно значение, за да се подготви работната сила за промените в нуждите на пазара на труда. Нискоквалифицираните лица представляват 17,4 % от населението в трудоспособна възраст (или 677 000 души), което е два пъти повече от наличните работни места, за които се изискват само основни умения (357 000). В сравнение с общото равнище на заетост (72,4 %), равнището на заетост (20—64 г.) на нискоквалифицираните лица е много по-ниско (46,0 % през 2018 г.).

Към целият документ: CELEX_52020SC0501_BG_TXT

Източник: Европейска комисия, Национален статистически институт