Епидемията от COVID-19 е безпрецедентно предизвикателство за всички: държавата, бизнеса, неправителствения сектор, гражданите. Тепърва ще изследваме ефекта от кризата, но в актуалната обстановка на преден план излизат някои явления, на които си струва да се обърне внимание. Анализите ще оставим за по-късно, засега можем само да наблюдаваме първите реакции на компаниите в извънредната ситуация.

Във вихрушката на кризата бизнесът у нас не се оттегли. Напротив, бори се да се адаптира към новата реалност с оглед на човешките права.

Голяма част от КСО политиките към момента са насочени към дарителството. Над 5 млн. лв са дарени в борбата с пандемията (данни към 23 март 2020 г.). 94% от даренията са за закупуване на апаратура, консумативи и предпазни средства за персонала на болниците в София и страната, а 6% са за образователни нужди, социален патронаж и за храна на деца от уязвими групи. Най-голям дял сред източниците на дарения се пада на компаниите (52%). Тази цифра се увеличава ежедневно и само в края на март АЕЦ Козлодуй дари 800,000 лв. към фонда за борба с вируса на Министерството на здравеопазването.  Една от най-силните безапелационни кампании е на фондация bCause – кампания #За доброто, което успя за броени дни да обедини над 1500 корпорпоративни и частни дарители и събра почти 900,000 лв. (към 30 март 2020 г.) В този пример виждаме зрялост от страна на бизнеса, силно доверие към гражданския сектор и сила за бързо мобилизиране и действие за промяна. Безспорно този вид принос е значим и доказа, че в извънредни ситуации бизнесът може да бъде партньор не само на потребителите, но и на всички граждани. В сполетялата пандемия ясно си пролича, че никое звено не може да се справи само и че поединичното спасяване не е решение. Международните организации апелират за солидарност и взаимодействие между държавата, компаниите и неправителствения сектор.

Дарителството е само една от свръх силите на бизнеса за добро 

Корпоративното дарителство е най-видимият акт на тази солидарност, но далеч не е единственият. Бизнесът, независимо от мащаба си, прави опити да се справи с шоковия удар и предизвикателствата на средата, свързани с драстично свиване на приходите, реорганизация на производството и доставките или дори затваряне за неопределен период. Милиони компаниите по света са изправени пред финансов колапс, но докато много от тях разчитат инжекции от страна на държавата, у нас действителността е по-различна. Въпреки трудностите, Мрежата на отговорния бизнес в България отчита, че много компании, сред които и нейни членове, търсят активно решения за справяне, стриктно придържайки се към принципите за устойчиво развитие.

Бизнесът е сила за добро и в момент на криза

В последните дни десетки български предприятия предприеха своевременно мерки за ограничаване на заразата и предпазване здравето на хората. Те демонстрираха бързи реакции, гъвкавост и готовност да продължат дейността си без да излагат на риск служителите, подизпълнителите и клиентите си – съгласно препоръките на Световната здравна организация, българските власти и променената нормативна уредба. Ето и някои примери:

• отговорност към клиентите чрез мерки за непрекъсваемост на работния процес, изпълнение на поети ангажименти и доставки, запазване високото ниво на обслужване
• отговорност към служителите чрез грижа за здравето и безопасността им като дистанционна работа, дезинфекция на офис пространства и производства, осигуряване на защитни предпазни средства
• отговорност и към служителите и към клиенти чрез силна, ясна и мотивираща вътрешна и публична комуникация
• продължаваща ангажираност към доставчици, партньори, местни общност и солидарност от страна на служителите за преодоляване на кризата чрез доброволни отпуски
• иновации и трансформации на продукти и услуги
• свободно споделяне на онлайн ресурси от образователни и културни институцииЕпидемията от COVID-19 е стрес тест за корпоративната устойчивост и публично заявяваните позиции. Онези, които успеят да издържат теста, ще докажат, че възприемането на принципите за устойчиво развитие могат да отведат компаниите и обществата много далеч.

  Освен чрез дарителски жестове, както и чрез интензивни вътрешни трансформации за запазване на работните места и дейността си, някои компании, опериращи у нас, допринасят и по други начини. Ето още добри примери:

  o   Създаване на нови полезни за потребителите услуги: трите телекома, например, подариха допълнителни услуги на своите потребители за времето, в което си остават вкъщи. В партньорство с МВР се пусна приложението, което помага на потребителите да предпазят себе си и своите близки от телефонни измами.  Фирма създаде интерактивната карта за визуализиране на местоположението на заразените с COVID-19 в България, а компанията майка е направила такъв дашборд за Световната здравна организация по утвърдения от университета „Джонс Хопкинс“ модел.

  Незабавна реакция с ресурси и умения. Компании се присъединиха към кампанията #ЗАДОБРОТО кампания #bgcovid-19 в България с възможностите на 3D принтирането за произвеждане рамки за медицински шлемове. Русенският университет „Ангел Кънчев“ също започна изработването на 1000 шлема. Компания преобразува производството си от детски облекла и в производство на 3000 маски за хората на първа линия.Примерите на компании, помагащи в битката с COVID – 19, са още много и вече се чуват дори по новините.  В така създалата се извънредна ситуация виждаме да се мобилизират ресурси и да се проявява солидарност. Вирусът неминуемо ни поставя в затруднение, но той изпитва зрелостта и потенциала ни като общество. Изпитва държавата и бизнесът – гръбнакът на една икономика, до къде се простира отговорността им към гражданите. Защото обществена отговорност се носи винаги, независимо от обстоятелствата.

  Подпомагане с продукти и услуги: Фармацевтичната компания  дари на болниците 35 000 опаковки аналгин хинин, спрени от износ. Верига бензиностанции в България дари гориво на стойност 100 000 лв. за линейките на спешна медицинска помощ. SPARK Bulgaria, които предлагат електромобили под наем, подкрепя инициативата #ЗАДОБРОТО кампания #bgcovid-19, осигурявайки транспорта на защитни шлемове и маски за нуждите на столичните болници. Ресторанти предлагат топла храна на медици, здравни работни и уязвими хора, хотели предоставят легловата си база за преобразуване в болнични бази при нужда. Захарен завод дари 10 000 литра спирт на държавните болници. Помощ с логистиката, координиране на кампании са други начини за съдействие.