22. 03. 22 г.

До 2050 година България ще загуби близо една трета от популацията си в трудоспособна възраст. Страната ни е най-бързо смаляващата се в света. Дотогава една трета от пълнолетните в България ще бъдат на възраст 65 години или повече, което най-вероятно ще докара до дефицит на пазара на труда и ще провокира стрес върху системата за обществено обезпечаване на България. Това се споделя в отчет по партньорски план на българската Агенция по заетостта, взаимно с Европейската комисия (ЕК) и Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР).

Сред най-сериозните проблеми са бързото застаряване на популацията и мощното обезлюдяване заради ниска раждаемост и емиграция. В рапортува се показва, че напъните би трябвало да се насочат към набор от политики за увеличение на заетостта до оптималната допустима степен, с цел да се облекчат следствията от бързо намаляващата работна мощ.

Друго предизвикателство, пред което е изправен българският пазар на труда, е високата степен на неговата нееднаквост, се споделя в отчета. Заетостта на високообразованите е измежду най-високите в Европейски Съюз – 89% в групата на 15-64-годишните през 2019 година, до момента в който заетостта измежду нискообразованите е доста по-малка – единствено 38%. Аналогично, както заетостта, по този начин и нивото на заплатите са доста по-високи в стопански по-богатите региони, в сравнение с в бедните и отдалечените елементи на страната, а данните за трудовата претовареност варират доста при етническите групи. Например, трудовата претовареност на мъже от ромски генезис в трудоспособна възраст е 51%, съпоставена с 65% при мъжете от турски генезис и 76% за етническите българи. При дамите разликите са даже по-големи: в претовареност са 31% от дамите от ромски, 48% от тупски и и 71% от български генезис.

900 000 неактивни на пазара на труда

Независимо от подобренията в пазара на труда, реализирани от България през последните години, има към 900 000 пълнолетни в трудоспособна възраст, които са безработни или неактивни, като тук не се включват учещите. Сред това незаето население 15% са безработни (т.e. налични за претовареност и дейно търсене на работа), а останалите 85% са неактивни (т.е. отвън работната сила). Макар неактивността и безработицата да са публикувани измежду доста разнообразни групи, някои групи от популацията са изключително наранени и са изложени на огромен риск да станат или да останат неактивни или безработни, се показва в отчета.

В тези групи са неработещите, неучещи и необучаващите се младежи – към 170 000 души през 2019 година

България има едни от най-високите проценти такива младежи в Европейски Съюз – 17 на 100, спрямо 13 на 100 в Европейски Съюз, което откроява нуждата от спомагателни старания в тази сфера. Младите хора бяха най-силно наранени от следствията на пандемията Covid-19 на пазара на труда. През второто тримесечие на 2020 година броят на работещите 15-24-годишни понижа внезапно със 17% спрямо една година по-рано, до момента в който резултатът върху работещи на възраст 25 и повече години беше доста по-малък и понижението е единствено с 5 %. Това докара още веднъж до увеличение на процентите на неработещи и необучаващи се млади хоса – 18% през 2020 година, при междинна европейска стойност 14%.

Безработица измежду етническите малцинства

Анализът на статистическите данни за приходите и изискванията на живот (SILC) демонстрира, че към 42% от младите неработещи и неучещи са роми. Активирането им е изключително значимо, тъй като неспособността да се усилва човешкият капитал или умения може да докара до дълготрайни отрицателни резултати, достигащи страховити размери, се регистрира в отчета.
Друга група с огромен риск са безработните от етнически малцинства (360 000 през 2019 г.): ромите са наранени от доста по-масова безработица спрямо други етнически групи и те се сблъскват с доста бариери и провокации по отношение на присъединяване им на пазара на труда.

И турската общественост е изправена пред относително високи нива на неактивност, изключително измежду дамите, въпреки в по-малка степен спрямо ромската общественост. Общо има към 240 000 роми в трудоспособна възраст, които нито работят, нито учат, а по-малко от една пета от тях са в контакт с Агенцията по заетостта. За турското малцинство изчисленията сочат към 123 000 пълнолетни в трудоспособна възраст, които нито работят, нито учат.

Грижа за близки стопира хора от работа

Грижите за околните и фамилните отговорности са измежду най-честите аргументи за неактивност на пазара на труда. Тази преграда визира изключително дамите, които съставляват преобладаващата част от хората, обявяващи грижата за близки и фамилните задължения за основната им спънка за нетърсене на работа.

България дава един от най-дългите отпуски на майките в Европейски Съюз (общо повече от две години, в това число, както отпуск по майчинство, по този начин и по-малко обилно обезщетен наставнически отпуск). Както множеството други страни в Европейски Съюз, България дава доста по-кратък отпуск за бащите (около две седмици), се регистрира в отчета. За да се насърчат бащите да поемат по-голяма роля в грижата за децата, някои страни, например Швеция, и Исландия, са нараснали отпуска за бащите, от време на време на правилото „ използваш или губиш”.
Други политики, които могат да донесат и културни промени, също могат да оказват помощ и на родителите.

Например, по-широк достъп до финансово налична грижа и опцията да се работи с понижено работно време може да помогне на родителите да балансират отговорностите си за развъждане на децата и работата си. Броят на дневните детски заведения обаче е стеснен, изключително в селските региони, а България има просвета за работа на цялостен работен ден, по-малко от 2 % от работещите са с понижено работно време – най-ниският % в Европейски Съюз. В допълнение към това заплатите за понижено работно време в България са постоянно прекомерно ниски, с цел да обезпечат обичайно битие, проучват специалистите.

Много неработещи дами, заради свързани със фамилията аргументи, постоянно се сблъскват и с други бариери за присъединяване на пазара на труда – изключително бариери, свързани с умения и опит, в това число липса на настоящ професионален опит (докато отглеждат децата), ниско равнище на обучение или предходни нискоквалифицирани занимания, се посоча в отчета.

Безработни заради болест

Третата изключително рискова група са безработните заради заболяване и увреждане – 190 000 през 2019 година Уврежданията са честа причина за неактивност, а процентите на претовареност при хората със здравословни проблеми са измежду най-ниските в Европейски Съюз.

По-възрастните безработни в трудоспособна възраст (55-64 г.) – към 340 000 през 2019 година са другата проблематична група.

Макар процентите на заетостта при по-възрастните хора да са по-високи от междинните стойности за Европейски Съюз и мощно да са се нараснали през последните години, те остават доста под нивото за главната група пълнолетни. Предвид огромния брой хора на възраст 55-64 години, които не работят и заради растящия дял на по-възрастните хора измежду българското население, активирането на по-възрастни хора би имало капацитета да способства за намаляването на резултатите на намаляващото и застаряващото население и ще реши проблеми на дефицита на работна ръка.

Работещите възрастни се увеличават

Процентите на трудовата претовареност на по-възрастните лица (55-64 г.) се усилиха доста значително през последното десетилетие – от 45 % през 2011 година до 64 % през 2020 година Това нарастване е тясно обвързвано с последователното повишаване на формалната възраст за пенсиониране. Въпреки това се предвижда бързо понижаване на работната мощ в България и нужда от в допълнение нарастване на трудовия стаж на по-възрастните работещи за облекчение на дефицита на работна ръка.

Макар заетостта на 55-64-годишните в този момент да е по-висока в съпоставяне със междинните данни за Европейски Съюз, тя е към момента с най-малко 10 процентни пункта по-ниска, в сравнение с във водещи страни в Европейски Съюз, проучват специалистите.

Сред мъжете на възраст 60-64 години, които не работят, по-малко от един на шест души се записва в Агенцията по заетостта, въпреки че те още не са достигнали формалната възраст за пенсиониране. Тази процедура е отчасти обвързвана с финансови демотивиращи фактори за работа в пенсионната система, което понижава желанието на по-възрастните лица да работят

Препоръки

Въпреки забележителния прогрес на българския пазар на труда през последното десетилетие и макар пандемията от Covid-19, равнищата на претовареност в България набъбнаха от под 60 % измежду 15-64 годишните преди 10 години до 68.5% в края на 2021 година, съгласно данни, изнесени в отчета. За да задейства обаче допустимо най-вече неактивни хора, България би трябвало да пренасочи запаси към политики, които работят най-добре и да ускори поддръжката си за най-нуждаещите се, съгласно наблюденията, изложени в отчета на Организацията за икономическо сътрудничество и раз. България харчи едвам 0,16 на 100 от Брутният вътрешен продукт за дейни политики на пазара на труда (АППТ), по-малко от половината от междинното за страните от Европейски Съюз (0.39 на сто).

Освен това, две трети от разноските на България за АППТ отиват за директни стратегии за основаване на работни места, до момента в който други типове стратегии са по-малко застъпени. Организацията за икономическо сътрудничество и предложи пренасочване към преквалифициране и повишение квалификацията на служещите, както и целенасочени стратегии за поддръжка на заетостта на първичния пазар на труда.

Източник: Пресцентър на ЕК